Колко трудно е всъщност да изкачиш най-високия връх на Балканите? Хората, които видяхте, чакат за лифта 20 минути преди той да отвори, добре е да сте там доста по-рано. Както виждате, лифта беше с затворени кабинки, капацитет до 4 човека, има две спирки, като едната е средна, а другата е последна, трябва да слезете на последната. Слязохме от лифта и се насочваме към хижата. Маршрута от лифта до хижата е най-лесният, затова ви съветвам да го минете колкото се може по-бързо. Така ще може да си дадете време за повече почивка или повече време на трудните участъци. А тук вече сме на хижата. Оттам задължително поемате надясно, откъдето продължава маршрута. Следващата спирка – Алейковото езеро. От тук нататък маршрута започва да става все по-стръмен и по-опасен, а гледките все по-красиви. А следващата спирка е Леденото езеро. Тук вече изкачването започва да става все по-сериозно, а коленете ми подадоха му обаза на пускане. По едно време вече не се чудих дали ще стигна върха. Въобще ще мога ли да се върна обратно? За да стигнете до Леденото езеро трябва да се изкачвате още 40-50 минутки приблизително. След кратката ни почивка на Леденото езеро дойде момента да се преструваме, че отново имаме сили. От там до върха остава последната и най-стръмната част. Пътеката е доста камениста, наклона се усеща доста сериозно. Места има и въжета, за които да се придържаш. Изкачихме половината път от Леденото езеро до Мусала, но бяхме зверски гладни и уж спряхме само за малко. Хапнахме, огледахме върха, огледахме пак храната и взехме единодушно решение, че Мусала ще се е там и друг път.

Автоматично генерирана от говора във видеото.